Вирусът на ленивеца изненада Европа. Ел Ниньо сред причините за навлизането

Вирусът на ленивеца изненада Европа. Ел Ниньо измежду аргументите за навлизането на нови болести. Наред с информация за нормалните сезонни инфекции в новините през 2024 година
намираха място и малко познати
вируси с екзотични наименования. Нека поговорим за тях, тъй като неизвестността поражда страхове и конспирации, написа „ Телеграф “.

Да стартираме с заболяването денга, чиито докладвани случаи по данни на СЗО са се нараснали над 10 пъти от 2000 година (505 430) до 2019 година (5,2 милиона).
През 2023 година те са 6,5 милиона с над 7300
смъртни случая допълнително от 80 страни. През 2024 година надвишиха 14 милиона, а броят на хората, изгубили живота си, е над 10 000. Повечето от тях са в Панамериканския регион на СЗО, най-много в Бразилия (над 10 милиона).

Сред факторите, обуславящи това нарастване, са промените на климата, да вземем за пример явлението Ел Ниньо, и обвързваните с тях промени в разпространяването на причинителя на денга – тигровите комари (главно Aedes aegypti и Aedes albopictus), в страни, които преди този момент не са били засегнати; нежната здравна система в разгара на пандемията КОВИД-19; политическа и финансова неустойчивост в страни,
изправени пред филантропични рецесии.
Принос имат и бързото и всеобщо придвижване на хора и артикули по света, обезлесяването, урбанизацията. 3,9 милиарда поданици на планетата са изложени на риск от зараза с вируса денга. До напълно скоро болестта не беше на дневен ред в Европа, само че съгласно Европейския център за надзор на болесттите (ECDC) броят на локалните случаи
се покачва в Италия, Испания, Франция.
През 2023 година в ЕС/ЕИП са докладвани 130 локално добити случая на денга, до момента в който през 2022 година те са били 71. Това е доста нарастване спрямо десетгодишния интервал 2010-2021 година, когато общият им брой е 73.
При заразяване с денга 50-80%
от засегнатите хора нямат признаци. Клиничната картина включва главоболие, висока температура, болки в тялото, гадене, обрив. При тежко протичане се развива хеморагична тресчица – положение, което предизвиква вътрешно кървене и увреждане
на органи и от време на време може да е съдбовно.
Комарът Aedes albopictus е открит за пръв път в Европа при започване на 2000 година и се популяризира по-успешно от А. aegypty, евентуално тъй като устоя на по-ниски температури.

Новината, че в Италия, Испания и Германия са засечени общо 19 случая на вируса Оропуче, прочут още като вируса на ленивеца, разбуни духовете в жарките летни месеци. Всички те обаче са импортирани. Вирусът е открит за пръв път през 1955 година
в Тринидад и Тобаго и е ендемичен
за басейна на река Амазонка. Разпространява се измежду хората посредством ухапвания от инфектирани мушици и някои комари. Предишни огнища са разказани в Боливия, Бразилия, Колумбия, Еквадор, Френска Гвиана, Панама и Перу. От откриването му до момента са диагностицирани
повече от 500 000 случая.
Действителният им брой най-вероятно е по-висок, защото клиничните прояви са сходни с тези на други, пренасяни от комари, вирусни инфекции, които се срещат в региона, като денга, западнонилска тресчица, жълта тресчица, зика. Първият случай отвън района на
река Амазонка е обявен през 2016 година
Между 1 януари и 1 август 2024 година са докладвани повече от 8000 случая на болестта в ендемични и нови региони (Куба), в това число два смъртни случая и шест случая на отвесно предаване от майката към бебето, обвързвано със гибел на плода или вродени аномалии. Една от движещите сили на това огнище е появяването на вируса в региони, където преди този момент не е откриван и са настъпили в него генетични промени.

Ако Денга и Оропуче ни се костват прекомерно далечни, то вирусът Западен Нил е необятно публикуван в целия свят и е ендемичен в страните от Средиземноморския басейн и Централна Европа. До 80% от инфектираните хора са без недоволства, само че при част от останалите може да се стигне до тежки неврологични затруднения.
Поддържането на вируса в природата
става посредством циркулирането му сред птици и комари. Сред разпространителите му е и „ нашият “ комар (Culex). Хора и коне също може да бъдат инфектирани, само че те са „ задънена улица “ за вируса, тъй като не могат да продължат предаването му. Причината е, че в кръвта им количеството му не е задоволително, с цел да може комарът да поеме
задоволително от него и да болести различен организъм.
Според информация от ECDC досега най-голямото огнище на вирус Западен Нил в Европа е било през 2018 година, когато са докладвани 2083 случая – повече от общия брой за предходните седем години, взети дружно (общо 1832). Сред най-засегнатите страни са Италия, Гърция и Румъния. В България са открити 15 случая.
Смъртните случаи са 180, два от тях са в нашата страна.
Демографските особености в Източна Европа, и по-специално особеното съответствие сред градско и селско население, наподобява са фактор в разпространяване на вирус Западен Нил. Това може да е едно от обясненията за относително по-слабото засягане на България в съпоставяне със прилежащи страни. До края на месец септември 2024 година случаите на западнонилска тресчица у нас бяха 23.

На 20 декември 2024 година Министерството на здравеопазването на Руанда разгласи завършек на епидемията от Марбургска вирусна болест – заболяване, чиято клинична симптоматика прилича Ебола. Огнището беше оповестено на 27 септември 2024 година Потвърдени са общо 66 случая, 15 от които (23%) са имали летален излаз. Това е третото по величина огнище на заболяването, докладвано досега, като съвсем 80% от засегнатите са здравни служащи.

Хората се заразяват след нескончаем престой в мини или пещери, населявани от колонии плодоядни прилепи (Rousettus), които могат да придвижват вируса Марбург. По-нататък вирусът се популяризира измежду хората посредством пряк контакт (през лигавица или засегната кожа) с кръв, тайни или други телесни течности или органи на възпален човек или със нечисти повърхности и материали (напр. спално долни дрехи, дрехи).

За нито един от изброените вируси не е налично характерно лекуване, а утвърдена ваксина има единствено против денга. Разработват се подходи за ограничение на популацията от комари, в това число посредством потребление на характерни за инсекти бактерии или стерилизиране на мъжки комари посредством облъчване. Специалистите не стопират да наблюдават какво се случва с тези и редица други инфекциозни сътрудници, с цел да обезпечат своевременна информация и подобаваща реакция при нужда.